неделя, 25 декември 2011 г.

Имам блог.
Хахаха.
Баси якото.
Небето ми лилавее през прозореца, а аз имам блог. :Д
И даже съм адекватна!
Весела Коледа.
Хахаха.

Светофарите

Един ден всички светофари в малкия ни град светнаха в синьо.
Ей така, посред бял ден, както шофьори барабаняха по волана в очакване да светне зелено, а на други улици пешеходци чакаха пред червения светофар, светофарите изведнъж примигнаха и, за всеобщ смут, станаха сини.
Това шега ли беше или временна повреда, питаха се хората, и чакаха недоразумението да бъде поправено. Във всеки случай на никой не му харесваше идеята да се разправя със сини светофари – ами че как ще знаеш сега да пресичаш ли, да не пресичаш ли, кога ще мине някоя кола отсам, кога оттам? То не може така. Поне да присветваха в два нюанса на синьото, които да биха иззели функициите на зелено и червеното, но не би. То беше най-яркото синьо, което някога бяхме виждали: след него всяка друга краска на този цвят ни се струваше бледа и незавършена; това беше синьо, което омагьосваше и от което не можеше да се отвърнат очи току-така.
Хората чакаха – колко, не мога да ви кажа, - но светофарите си седяха все така невъзмутимо сини. И по някое време, разбира се, на всички им омръзна да чакат. Колите, спрели насред улички, булеварди и кръстовища биваха една по една изоставяни, а собственицити им се ориентираха всеки към някоя далеч по-приятна дестинация, от тази, която бяха имали наум преди светофарите да светнат в синьо.
Парковете, градините и кафенетата с летни тераси се напълниха бързо, а всяка поръчка, направена през този ден, беше почерпка за сметка на заведението. Децата грабнаха сините тебешири и излязоха да рисуват светофари по улиците. Всички сини тебешири в града бяха не след дълго изхабени, затова тебеширените светофари, които красяха улиците, грейнаха и в други цветове: само не и в зелено, жълто или червено. Малките художници бяха наградени за пъстрите си творения с плодов сладкиш и домашна лимонада.
Светофарите продължиха да светят в синьо дори след като вече отдавна се беше стъмнило. Тази вечер никоя улична лампа в града не беше запалена. Светлинките на светофарите трепкаха като малки сини пламъчета надежда. Тези, които не се разхождаха из града във вълшебно синята вечер бяха или накацали по терасите, или долепили нос до прозорците, и те неспособни да откъснат поглед от примигването на светофарите, които бяха оцветили деня им незабравимо.
Тази вечер в нашето градче ние не бихме останали впечатлени от падащи звезди. Не от Северното сияние. И не от Рая. Ние имахме нашите сини светофари; за един ден имахме света.
На следващата сутрин единственият знак, че това ни се беше случило, бяха полуизтрити тебеширени рисунки на светофари по асфалта, които избледняваха все повече, газени от коли и пешеходци, вечно бързащи занякъде.