Аз да взема да се вясна в този блог.
Имам хронична нужда да си записвам мислите. Не мога да ви кажа защо напоследък тази нужда ме удря най-вече в часовете. Тетрадките ми по български, математика и стереометрия особено съдържат повече монолози със себе си, отколкото учебен материал. Е, случва се. Има и такива периоди.
В час по информатика съм, впрочем. И нямам тетрадка под ръка: да се разбира, мързи ме да я извадя от чантата. И нещо преглеждах този блог и си казах - защо пък да не драсна някой и друг ред? Като така и така нищо не правя в тоя час.
Иначе по принцип може би воденето на блогове не е за мен. Когато става въпрос за личните ми мисли, дори да имам намерение някой да ги чете, предпочитам листи и химикалки. По-истинско ми е. По-мен ми е. Обичам да си гледам почерка също така, макар че не е нещо особено. Ама си е мой.
- Дай химикалка! - каза Лизи, гледайки отчаяно.Аз просто свих рамене. Тя изсумтя, наведе се и почна да рови в чантата си, и май намери нещо в крайна сметка.
С Лизи е яко. Бъзиците ни за котката на Шрьодингер никога не се изтъркават, а освен това пием чай... и не пием. Тя днес има хубав шал. Един такъв, бледолилав на точки. Има и страхотни обеци също така, които искам да открадна, защото много ще ми отиват. Ама не й казвайте.
Хич ме няма с С++.
And she pours herself another cup of coffee... (Ако това беше тетрадка, сега щях да си рисувам нотички. Обичам да си рисувам нотички. Вчера преди да си легна по радиото вървеше тази песен, а аз лежах на килима и гледах в тавана.)
Един парадокс: напоследък ми харесва да се събуждам за училище. Защото почнах да си чета за разсънване. Така докато закусвам откарвам поне 10-15 страници и денят ми започва хубаво. Цял месец чета Пратчет. Уникален. Мисля, че най-накрая съм се хванала да му изчета всичко. Крайно време е вече, бе.
А Пратчет се самоопределял като полу-Ваймс, полу-Тифани. Супер яко. От книгите за Тифани имам три много любими цитата. Абе, аз имам доста повече по принцип, ама има едни три, които ми се въртят постоянно.
#So that's how it was. No magic at all. But that time it had been magic and it didn't stop being magic just because you found out how it was done.
#Witches deal with things. Get past the "I can't."
#Tomorrow... might become anything. But today the winter world is full of colours.
Лизи твърди, че е Бог, но аз съм атеист. Които са вярващи, да спорят с нея, аз нямам интерес. :Д
- По дяволите, госпожо!!! - кресна Лизи на любимата ни учителка и аз се сцепих да се хиля. Това прави Американския колеж с хората.
Как бихте довършили изречението "Ако всички думи са вече хиляди пъти казани..."? Вчера имах някакви псевдо-екзистенциални размисли в часа по стереометрия. Да се разбира, драсках глупости.
Край на часа (щях да напиша "на света...") Айде със здраве. =)