ancora vita

Ще си направя чай.
А после ще уча по биология.
Стори ми се важно да спомена.

P.S. Мислех четвъртото изречение да ми е "И не се разболявам." Но го изтрих. И се разболях. Стори ми се важно да спомена. It's always darkest before the dawn.

nessuno sa che fatica è

Понякога искам да спра да съществувам. Замалко само. Само колкото да не ме боли глава. Само колкото да престана да съм толкова вглъбена в най-малките и най-незначителни неща, които ми пречат да живея свободно. Да изтрия всичко, което ми дава усещането не само, че не се справям, не само, че не живея живота, който бих искала, но и че никога не бих могла да го живея. Че имам някакъв дефект, най-общо казано. И защото няма как да спра да съществувам замалко и после щрак! да си просъществувам отново, това се замества просто от "искам да спя". Обаче такива настроения ме хващат обикновено когато няма как да заспя... Затова си представям, че спирам да съществувам. Представям си, че спя. Представям си, че това, което ме е вкарало в настроението, го няма. Опитвам се да си представя, въпреки че това не оправя нещата.
Предполагам, че просто съм уморена.

Che gente è, che vita è... E quanto ne resta...

uno di quei sogni che uno fa

Само се моля да си взема изпита по италиански. Всичко друго да върви по дяволите. Оценките ми по математика. Оценките ми по всичко. Бъркотията в стаята ми. Бъркотията в живота ми. Мърморенето на баба ми. Учителката ми по английски. Произволните други дразнители. Не ме интерсуват, нека само си взема италианския. Нека си взема италианския и всичко ще е наред. После ще мисля за сат немски. После ще мисля за края на учебната година. После ще мисля за университети. После. После. После. Ще има време. После ще има време за всичко.

Uno dei sogni miei... quello che c’è in fondo al cuore non muore mai. Se ci hai creduto
una volta lo rifarai.

let it linger

И ако ми обясните защо досега не бях прослушвала The Cranberries! Освен Zombie. И освен Linger, явно, защото я пускат по радиото.
Животът ми се оправи заедно с времето. Чувствам се осми клас. Как беше, 'всичко става по-хубаво с всеки изминал ден'? Да го обърнем на 'Днес е най-хубавият ден в живота ми. Само до утре, разбира се.'
И защото тетрадката по философия ми е подръка:
Това е животът.
Тези хора.
Това време.
Тези поляни.
Тази музика.
Този град.
Китайските ресторанти.
Чайните.
Трамваите.
Театрите.
Тези вечери.
Тези разговори.
Тези ние.
Запомнете ме.
Запомнете ни.
Аз не забравям.
Тази година.
Всичко това.
Обичам ви.
От най-сакатите (но най-искрените) неща, които някога съм писала. Това дори не претендира да е нещо. Не претендира да е нищо освен поредния опит да изпиша щастието. Mission impossible, press any key to continue...
А сряда сутрин в часа по информатика съм също толкова щастлива колкото последните няколко дена.
Аз казах ли, че март ще бъде хубав? Е, всъщност ако ще издребняваме, казах, че не може да бъде скапан. Всъщност това е от най-прекрасните периоди, всяка година.
И лято не искам. И ваканции не искам. Дори събота и неделя не искам. Искам времето да се задържи така. Искам да си купя Villette. Искам след малко да си напиша параграфа по английски, който беше за вчера. Искам да ви повтарям, че в момента сте най-хубавото нещо в живота ми. No day but today (:

your december

This is how we fall apart
But this is how beginnings start
Cause when our heads betray our hearts
We fake what we don't know

Някой ден ще ти кажа.
Някой ден ще ти кажа как ме запрати в твоя свят за отрицателното време преди да осъзная какво се случва.
Някой ден ще ти кажа как съм мечтала да съм част от него.
Как съм гледала отстрани и съм го живяла чрез теб.
Как съм те търсила. Навсякъде и във всичко.
Как твоите песни тръгваха точно в онези моменти.
Как ме беше страх, че ще изчезнеш толкова изведнъж, колкото се появи.
Как си повтарях, че всичко ще е наред, защото ти го каза, и като ти го казваше вярвах.
Някой ден ще ти кажа колко исках поне веднъж да се уверя, че си истински. Поне веднъж.
Някой ден всичко ще ти кажа.
Когато наистина бъде в минало време.
Ако някога наистина бъде.

And if our doubt begins again
The answers find us in the end
So in the meantime we'll pretend
And fake what we don't know

je ne vous oublie pas

Не мога да напиша щастието си.
Спомних си как беше в осми клас, когато не исках ваканции и се събуждах с желание. От две години не бях имала такива прекрасни дни в живота си, но тази година са се върнали, по-хубави от когато и да било. Цяла година живея за тези моменти с тези хора. Carpe diem, baby! Хаха.
От седми клас насам във всяка учебна година ми остава един любим ден от седмицата. Седми клас - сряда, уроците при Анета и разходките ми. Осми клас - четвъртъците в Зимния и четвъртъците по принцип. Девети - отново четвъртък, защото имахме пет часа и просто така. Десети не съм сигурна, но няма значение - а впрочем, може би беше пак четвъртък. Тази година безспорно са петъците. Петък следобед. Обичам да е петък следобед.
"Едно от най-любимите ми състояния е уморена, но щастлива" бях написала в Colour Your Destiny в осми клас след първото излизане на компанията ни от Американския извън училище. Даже ще кажа, че беше 21.03., защото за какво ги помня тия дати, ако си ги държа за мен! Хаха.

dimmi cos’è questa luce che viene dall’anima
e mi fa ballare
dimmi cos’è
che distende le pieghe dell’anima
dimmi cos’è
è il mio giorno migliore

В крайна сметка не открих това, което исках, а това, от което всъщност имах нужда. Така че нямам абсолютно никакво право да се оплаквам и оттук спокойно мога да си поема живота в ръце, защото вече имам идея как да се оправя, и е по-лесно постижимо отколкото го мислех.

Someday, somehow Starting right now, I'm gonna make it alright.

primavera in anticipo

Час по информатика.
Съученик, чието име предпочитам да не назовавам:
- Госпожо, може ли да посетя тоалетната чиния?
И после Сава недоумява какво имам против класа си... Но признавам, че в понеделник се сцепихме на "Айде Банскоооооо!" по време на теста по философия. Щом дори Велинова се хили две минути и после даже не взе телефона, за какво си говорим.
***
Ето какво. Няма да казвам, че всичко е наред, защото е толкова далеч от наред и като се събудя се чувствам разглобена. Но най-тъпото нещо, което някой може да направи като нещо не му е наред е да преексплоатира това и да го превръща в прецендт да се държи като ходеща развалина. Ще се видя принудена да призная (най-малкото пред себе си), че напоследък именно това правех. Е, стига вече. Имам предвид, не може да си стоя и да чакам някой да ме издърпа от това блато, в което сама съм се набутала, като междувременно затъвам още повече. Безкрайно нелогично е сам да се насаждаш по-надълболко в блатото, та току-виж някой забележи, че си в критично състояние. Единственото което остава в случая е да се хванеш за някакви тръстики или клончета, или каквото друго там си намериш, и да се издърпаш сам, защото иначе, еми няма как, ще си висиш там оплакващ се и самосъжаляващ се до втръсване. И най-вече до втръсване на околните, които, противно на убежденията ти, също си имат проблеми и, отново в разрез с философията ти, вероятно също не се справят толкова сполучилво, колкото би им се искало. Но въпреки това не си играят на "вижте ме колко съм зле".
Освен това, както е с ролите, когато играеш, че се чувстваш добре, по някое време ще забравиш, че играеш.
Едно голямо извинение на всички, на които им се налагаше да ме търпят в последно време. I'll make it up to you, people.
***
Отидох в библиотеката с идеята да си взема книга на немски и намерих на италиански. Нещо все пак ми се усмихва тази сутрин. И кой е казал, че някога март може да бъде скапан месец?
Io vado dritto per quell'unica via che mi portera' lontano.

niemals hoffnungslos

Каква пролет, по дяволите?
Обичам снега, но не искам да ми е студено.
Обичам да имам немски, но тези часове бях толкова забила.
Обичам март, но и в най-хубавите си периоди имам скапани дни.
Обичам да слушам Кристина Щюрмер, но отдавна не бях.
Обичам Американския (понякога, а понякога не толкова), но отново не се справям.
Обичам, но...

once there was the sun

Какво бях казала - всичко е наред, защотото има смисъл, и докато продължава това усещане за смисленост, ще продължава да е наред.
Твърде лесно го губя това усещане. То е от нещата, които могат да се появят обратно на закуска или след хубав следобеден сън и със същата лекота да се изпарят два часа по-късно.
А хубав следобеден сън всъщност е оксиморон. Спя следобед, защото изнемогвам, не защото ми харесва. После нямам усещане за отпочиналост, а за изпуснато време.
София е хубава през пролетта. София е хубава през март. Имаше един март, в който беше особено хубава, но оттогава мина много време.Тази пролет е на Сиси, която пее La vie boheme в метрото и обяснява на хората, които седят срещу нас, че са скучни. На Сиси, която се радва на всичко по сергиите на Графа, освен на геномодифицираните ягоди. На Сиси, която си купува пица с кисели краставички, само защото я продават в павилионче, което досега не е виждала. На Сиси, която яде захаросани пръчици, защото са шарени. Тази пролет е на Сиси, която е убедена, че удоволствието от живота се състои в неща като да ядеш мед от пръстче, и с която в неделя крещяхме из центъра "Ние сме против!", защото явно имаше протест, но не знаехме срещу какво, та се включихме по най-удобния начин. "То по-против от нас... вече ще са толкова против, та чак ще са за..."
Имаше една пролет, в която не правеха метро на Черни връх и оттам още минаваше трамвай девятка.
А сега аз ще имам тест по информатика. Oh joy.

Нямам време, но имам хора.

Следпремиерно

Следпремиерно ми се губят думите, но всичко беше наред.
Следпремиерно винаги е наред. Винаги е хубаво. После винаги ми липсват репетициите. Винаги поне за малко съм точно там, където искам да бъда.

Предпремиерно

Предпремиерно съм си пуснала касетката на Бон Бон с която заспивах като бях на шест, и даже плача на някои песни. Както сигурно дори на шест не съм плакала.
Предпремиерно косата ми мирише на шампоан и си спомням как като бях малка и си миех косата преди да си легна, заспивах върху кърпа на възглавницата.
Предпремиерно имам нужда някой да ми каже, че всичко ще е наред. Предпремиерно имам нужда да говоря на някого, за да не ме задушава предпремиерната самота.
Предпремиерно не се чувствам предпремиерно. Животът умее да прави това, нали... да изкривява мечтите.
Предпремиерно се чувствам невзрачна и се опитвам да се скрия в детството си, но дори то не е достатъчно гостоприемно.