primavera in anticipo

Час по информатика.
Съученик, чието име предпочитам да не назовавам:
- Госпожо, може ли да посетя тоалетната чиния?
И после Сава недоумява какво имам против класа си... Но признавам, че в понеделник се сцепихме на "Айде Банскоооооо!" по време на теста по философия. Щом дори Велинова се хили две минути и после даже не взе телефона, за какво си говорим.
***
Ето какво. Няма да казвам, че всичко е наред, защото е толкова далеч от наред и като се събудя се чувствам разглобена. Но най-тъпото нещо, което някой може да направи като нещо не му е наред е да преексплоатира това и да го превръща в прецендт да се държи като ходеща развалина. Ще се видя принудена да призная (най-малкото пред себе си), че напоследък именно това правех. Е, стига вече. Имам предвид, не може да си стоя и да чакам някой да ме издърпа от това блато, в което сама съм се набутала, като междувременно затъвам още повече. Безкрайно нелогично е сам да се насаждаш по-надълболко в блатото, та току-виж някой забележи, че си в критично състояние. Единственото което остава в случая е да се хванеш за някакви тръстики или клончета, или каквото друго там си намериш, и да се издърпаш сам, защото иначе, еми няма как, ще си висиш там оплакващ се и самосъжаляващ се до втръсване. И най-вече до втръсване на околните, които, противно на убежденията ти, също си имат проблеми и, отново в разрез с философията ти, вероятно също не се справят толкова сполучилво, колкото би им се искало. Но въпреки това не си играят на "вижте ме колко съм зле".
Освен това, както е с ролите, когато играеш, че се чувстваш добре, по някое време ще забравиш, че играеш.
Едно голямо извинение на всички, на които им се налагаше да ме търпят в последно време. I'll make it up to you, people.
***
Отидох в библиотеката с идеята да си взема книга на немски и намерих на италиански. Нещо все пак ми се усмихва тази сутрин. И кой е казал, че някога март може да бъде скапан месец?
Io vado dritto per quell'unica via che mi portera' lontano.

niemals hoffnungslos

Каква пролет, по дяволите?
Обичам снега, но не искам да ми е студено.
Обичам да имам немски, но тези часове бях толкова забила.
Обичам март, но и в най-хубавите си периоди имам скапани дни.
Обичам да слушам Кристина Щюрмер, но отдавна не бях.
Обичам Американския (понякога, а понякога не толкова), но отново не се справям.
Обичам, но...

once there was the sun

Какво бях казала - всичко е наред, защотото има смисъл, и докато продължава това усещане за смисленост, ще продължава да е наред.
Твърде лесно го губя това усещане. То е от нещата, които могат да се появят обратно на закуска или след хубав следобеден сън и със същата лекота да се изпарят два часа по-късно.
А хубав следобеден сън всъщност е оксиморон. Спя следобед, защото изнемогвам, не защото ми харесва. После нямам усещане за отпочиналост, а за изпуснато време.
София е хубава през пролетта. София е хубава през март. Имаше един март, в който беше особено хубава, но оттогава мина много време.Тази пролет е на Сиси, която пее La vie boheme в метрото и обяснява на хората, които седят срещу нас, че са скучни. На Сиси, която се радва на всичко по сергиите на Графа, освен на геномодифицираните ягоди. На Сиси, която си купува пица с кисели краставички, само защото я продават в павилионче, което досега не е виждала. На Сиси, която яде захаросани пръчици, защото са шарени. Тази пролет е на Сиси, която е убедена, че удоволствието от живота се състои в неща като да ядеш мед от пръстче, и с която в неделя крещяхме из центъра "Ние сме против!", защото явно имаше протест, но не знаехме срещу какво, та се включихме по най-удобния начин. "То по-против от нас... вече ще са толкова против, та чак ще са за..."
Имаше една пролет, в която не правеха метро на Черни връх и оттам още минаваше трамвай девятка.
А сега аз ще имам тест по информатика. Oh joy.

Нямам време, но имам хора.

Следпремиерно

Следпремиерно ми се губят думите, но всичко беше наред.
Следпремиерно винаги е наред. Винаги е хубаво. После винаги ми липсват репетициите. Винаги поне за малко съм точно там, където искам да бъда.

Предпремиерно

Предпремиерно съм си пуснала касетката на Бон Бон с която заспивах като бях на шест, и даже плача на някои песни. Както сигурно дори на шест не съм плакала.
Предпремиерно косата ми мирише на шампоан и си спомням как като бях малка и си миех косата преди да си легна, заспивах върху кърпа на възглавницата.
Предпремиерно имам нужда някой да ми каже, че всичко ще е наред. Предпремиерно имам нужда да говоря на някого, за да не ме задушава предпремиерната самота.
Предпремиерно не се чувствам предпремиерно. Животът умее да прави това, нали... да изкривява мечтите.
Предпремиерно се чувствам невзрачна и се опитвам да се скрия в детството си, но дори то не е достатъчно гостоприемно.

Веднъж на четири година ми се случва да купувам мартеници на 29-ти февруари.
Дори по-рядко ми се случва да купувам мартеници на 29-ти февруари привечер, на фона на дискографията на Симпъл План и докато снежинките се открояват по тъмнолилавото небе в светлината на улични лампи.
***
Днес не се отчетох по информатика, защото дописвах домашно по английски.
- Ана! - възмути ми се учителката, като забеляза, че съм се отписала от часа. - Аа... нали Ана беше? Не, Мария... Мария-Елена?
Close enough, госпожо, close enough.
***
Днес, 29-ти февруари 2012, си предадох формуляра за изпитите през май. (Беше крайният срок, не че нещо...) Официално е факт, че ще взимам английска литература и италиански. So let's get the party studyin' started...
***
В менюто за репетиции тази седмица: сурови ядки и чай лате. Ексклузивно: хората от драмата помагат с изяждането, Яна отървава от лешниците.

Someday, somehow, I'm gonna make it alright (: