once there was the sun

Какво бях казала - всичко е наред, защотото има смисъл, и докато продължава това усещане за смисленост, ще продължава да е наред.
Твърде лесно го губя това усещане. То е от нещата, които могат да се появят обратно на закуска или след хубав следобеден сън и със същата лекота да се изпарят два часа по-късно.
А хубав следобеден сън всъщност е оксиморон. Спя следобед, защото изнемогвам, не защото ми харесва. После нямам усещане за отпочиналост, а за изпуснато време.
София е хубава през пролетта. София е хубава през март. Имаше един март, в който беше особено хубава, но оттогава мина много време.Тази пролет е на Сиси, която пее La vie boheme в метрото и обяснява на хората, които седят срещу нас, че са скучни. На Сиси, която се радва на всичко по сергиите на Графа, освен на геномодифицираните ягоди. На Сиси, която си купува пица с кисели краставички, само защото я продават в павилионче, което досега не е виждала. На Сиси, която яде захаросани пръчици, защото са шарени. Тази пролет е на Сиси, която е убедена, че удоволствието от живота се състои в неща като да ядеш мед от пръстче, и с която в неделя крещяхме из центъра "Ние сме против!", защото явно имаше протест, но не знаехме срещу какво, та се включихме по най-удобния начин. "То по-против от нас... вече ще са толкова против, та чак ще са за..."
Имаше една пролет, в която не правеха метро на Черни връх и оттам още минаваше трамвай девятка.
А сега аз ще имам тест по информатика. Oh joy.