Час по информатика.
Съученик, чието име предпочитам да не назовавам:
- Госпожо, може ли да посетя тоалетната чиния?
И после Сава недоумява какво имам против класа си... Но признавам, че в понеделник се сцепихме на "Айде Банскоооооо!" по време на теста по философия. Щом дори Велинова се хили две минути и после даже не взе телефона, за какво си говорим.
***
Ето какво. Няма да казвам, че всичко е наред, защото е толкова далеч от наред и като се събудя се чувствам разглобена. Но най-тъпото нещо, което някой може да направи като нещо не му е наред е да преексплоатира това и да го превръща в прецендт да се държи като ходеща развалина. Ще се видя принудена да призная (най-малкото пред себе си), че напоследък именно това правех. Е, стига вече. Имам предвид, не може да си стоя и да чакам някой да ме издърпа от това блато, в което сама съм се набутала, като междувременно затъвам още повече. Безкрайно нелогично е сам да се насаждаш по-надълболко в блатото, та току-виж някой забележи, че си в критично състояние. Единственото което остава в случая е да се хванеш за някакви тръстики или клончета, или каквото друго там си намериш, и да се издърпаш сам, защото иначе, еми няма как, ще си висиш там оплакващ се и самосъжаляващ се до втръсване. И най-вече до втръсване на околните, които, противно на убежденията ти, също си имат проблеми и, отново в разрез с философията ти, вероятно също не се справят толкова сполучилво, колкото би им се искало. Но въпреки това не си играят на "вижте ме колко съм зле".
Освен това, както е с ролите, когато играеш, че се чувстваш добре, по някое време ще забравиш, че играеш.
Едно голямо извинение на всички, на които им се налагаше да ме търпят в последно време. I'll make it up to you, people.
***
Отидох в библиотеката с идеята да си взема книга на немски и намерих на италиански. Нещо все пак ми се усмихва тази сутрин. И кой е казал, че някога март може да бъде скапан месец?
Io vado dritto per quell'unica via che mi portera' lontano.
Няма коментари:
Публикуване на коментар