Добро утро.
Час по информатика. Естествено. Явно този блог така ще го водя.
Какво ми се въртеше напоследък из главата... беше нещо точно определено, чакайте, ей сега ще се сетя... Не, не е "Не живея за някое евентуално бъдеще, а за настоящето, което имам", нито "Само настоящето е вечно", които така или иначе са два варианта на една и съща мисъл и напоследък ми прихвърчаха... Нещо друго беше. Защо не сещам. Както и да е. Няма значение.
Омръзна ми да не си чувам алармите. Имам предвид, тъкмо съм си решила, че, айде бе, много съм се разглезила с това ставане в седем, айде отново 6.30, свиквам, и толкова. И к'во? Навивам си аз алармата за 6.30 с най-добри намерения, значи. При което баба ми ме буди един час по-късно: "Абе ти нямаше ли да ходиш на училище?" Абе, ако от мен зависеше, сигурно нямаше, ама като питаш така, к'во да ти кажа... А тая аларма ще я...
Аз и днес не я чух. Щото съм забравила да я навия, хаха. Затова пък сама се събудих в седем и нещо, е, позакъснях малко, но 2-3 човека влязоха след мен, така че...
Лизи наднича. Здравей, Лизи, к'во става! Днес ще пием ли чай? Тоя месец пак изпуснахме 5-ти, ама нищо, айде, през март! Ааааа, знаеш ли какво сънувах! Сънувах датата на премиерата на студията! Май беше 31-ви май!!! Хаха, май беше май. Ся ако се окаже пророчески сън. Ама да бе. Не ми се хили така, бе!
- Догодина ще продължите пак да програмирате - обяснява учителката. Еми, щом сте рекла госпожо.
- Ама ще имаме информатика и в 12-ти клас?!
- Добре, защо мислите, че няма да имате компютри!!! Т'ва е най-основният предмет, който намира приложение в целия човешки живот! След 15 години и хигиенистите ще използват компютри!
- Ужас... - изсумтя Маги.
- Глупости, компютризацията е най-хубавото нещо, което може да ни се случи! - Скептични погледи от страна на класа. Чувам ли остри шепоти или само долавям, почти все едно телепатия, „най-хубаво, ама друг път”? - Компютрите може да ни вършат цялата работа!
- Е, именно! - викнахме възмутено аз и Маги. Дори и не си довършихме мисълта – имаше ли нужда? Къде всъщност прекрачихме границата на полезното с безочливо механичното?
- Ама нали това му е интересното - обясни Лизи. - Че можеш да сбъркаш и да започнеш от начало.
Ех, да. Винаги е интересно да започваш от начало. Хей, това е като мита за Сизиф, нали, дето и без това ще го говорим по английски следващия час. Как го беше казал Камю... “We must imagine Sisyphus happy.” или нещо такова.
- За да умножим едно число n пъти по себе си, какво трябва да направим? N пъти даваме едни и същи действия на компютъра, все да умножи по а, по а променливата s! S*=a; S=S*a – съгласни ли сте?
Имаме ли право да не сме?
Хa, колко яко, написах на адрес бара “We must imagine Sisyphus happy.” и то направо ме прати в спаркноутс (academic honesty is dead, long live sparknotes!). И всъщност е “One must imagine Sisyphus happy.” Eh, close enough.
***
Все по-често нещата, за които си мисля точно преди да заспя се отразяват на сънищата ми. Сега, моля, пестете си “no shit” реакциите. По принцип не е чак така. Както и да е. Странично наблюдение.
Още се опитвам да си спомня оная мисъл, дето ми се върти напоследък, дето ми се струваше важно да я спомена. „Проклета да съм, ако изпусна това.” Не, и тази не беше.
„Шовинист” си остава любимата ми книга за Стражата, дори след като вече съм чела почти всички други. Това също си го мислех напоследък... е, колко да е напоследък, вчера... И днес на закуска. Споменах, че обичам да чета за закуска, нали?
- Тъй като ще имате само едно домашно и само един куиз, в часовете по информатика много важно ще е и участието ви в час...
- Еее, госпожо! – изказа Маги мислите на целия клас.
Малко по-късно Маги биде питана за условието на една задача. И тя си го обясни, нали...
- А, Маргарита, още по-конкретна можеш ли да бъдеш!
- Ми не.
Ми правилно.
Изборът беше между само да запазя спомена, отказвайки да го превърна в начало, и това, което всъщност направих. Страх ме е, но не съжалявам.
Знам!!! Знам мисълта!!! Аз най-накрая се научих да не живея в миналото.