Fighting for a place we can call home
Looking for a way not to be alone

Не знам какво се случва и дори вече не съм сигурна дали имам център или се въртя без посока.
Поне в едно нещо вярвам безусловно.
Каквото и да се случва, каквото и да има да се случва занапред, всичко си е струвало. Дори да спре точно дотук, пак ще си е струвало. Всеки ден. Всеки разговор. Всяка песен. Всяка истерия. Всичките думи.
Какво бях казала? Изборът беше между да запазя спомена и това, което всъщност направих. Само че не. Изясних си, че не ми пречи и няма какво да ми попречи да запазя спомена - всичките спомени - без горчивина. Такава изобщо липсва. Може би защото за първи път изтрих очакванията и прогнозите. Научих се да живея, вместо да планирам.
В тетрадката ми по профил БЕЛ:
Ноември 2011. КАКВО СЕ СЛУЧВА С ЖИВОТА МИ!!!
Февруари 2012. Каквото и да се случва с живота ми, всичко ще е наред.
Да, всичко ще е наред. Всичко ще е наред, защото всичко си е струвало, и докато продължава да си струва, ще продължава да е наред.