Здравей.
Нека ти разкажа живота си.
Какво сънувах вчера.
За какво съм мечтала на шест.
Как започват дните ми.
Нека ти говоря за страховете ми.
За килима в стаята ми.
За Търново, нека ти говоря за Търново.
Кога за последно бях лятна.
Кога живеех в миналото и кога се научих да не го правя.
Кога се крия в чужди животи и кога – в моя.
Нека ти кажа колко се е изменял почеркът ми.
Колко хора намерих и колко намериха мен.
Колко лесно залитам, във всеки смисъл.
Нека ти разкажа живота си.
Taка е лесно да разказвам.
Като знам, че няма да помниш.
Като знам, че няма да има значение.
И ще е все едно нищо никога не съм казвала.
Е, хайде. Нека ти разкажа.
Нека си спомня себе си, докато ти ме забравяш.