Скапано утро, окей?
„Но с добър ден да те срещна аз не мога. Как ‘добър ден’, щом не е добър денят...”
Изобщо цялата тази седмица... Мислех си „хайде поне едно нещо да е наред, не може ли”. И може би някой там горе, или там долу, или там... някъде, ме чу. И ми изчезна телефонът съответно. Това си е направо като намеса на провидението, което иска да ми натрие носа за прекомерно черногледство или нещо. Още малко и ще се почувствам небладарна, че съм подминавала житейската философия: „Ето още един хубав ден, в който не си изгубих телефона.”
Ето една сряда, в която се събудих в шест.
Ето една сряда, в която излязох с телефона на сестра ми.
Ето една сряда, в която закусих с няколко форнети.
Ето една сряда, в която Михи се е наспала, затова пък има контролно по профил физика.
Ето една сряда, в която дочитах шеста на глава на The Stranger, докато мръзнех на спирката на 111.
Ето една сряда, в която още си спомням концерта на музикалното.
Една сряда, в която, като всички сряди, в които не съм закусвала форнети и не съм се озовавала на спирката на 111, ще имам английски след информатиката.
Ето още една сряда, в която небето е синьо, като всички други дни от седмицата.
Ето поредната сряда, в която редя простотии в този блог – засега в този уърд файл – защото така ми е скимнало. Евентуално.
Ето един хубав ден, в който не изгубих телефона на сестра ми. Примерно.
***
Или може би днес наистина не съм в настроение за блогване в час по информатика. Мисля да премина на четене на блогове в час по информатика. На един, по-точно, в който има много за четене, и който си четях вчера преди заспиване и не исках да го оставям, но се накарах да си легна, защото знаех, че днес ще се става в шест.