Спомних си как беше в осми клас, когато не исках ваканции и се събуждах с желание. От две години не бях имала такива прекрасни дни в живота си, но тази година са се върнали, по-хубави от когато и да било. Цяла година живея за тези моменти с тези хора. Carpe diem, baby! Хаха.
От седми клас насам във всяка учебна година ми остава един любим ден от седмицата. Седми клас - сряда, уроците при Анета и разходките ми. Осми клас - четвъртъците в Зимния и четвъртъците по принцип. Девети - отново четвъртък, защото имахме пет часа и просто така. Десети не съм сигурна, но няма значение - а впрочем, може би беше пак четвъртък. Тази година безспорно са петъците. Петък следобед. Обичам да е петък следобед.
"Едно от най-любимите ми състояния е уморена, но щастлива" бях написала в Colour Your Destiny в осми клас след първото излизане на компанията ни от Американския извън училище. Даже ще кажа, че беше 21.03., защото за какво ги помня тия дати, ако си ги държа за мен! Хаха.
dimmi cos’è questa luce che viene dall’anima
e mi fa ballare
dimmi cos’è
che distende le pieghe dell’anima
dimmi cos’è
è il mio giorno migliore
В крайна сметка не открих това, което исках, а това, от което всъщност имах нужда. Така че нямам абсолютно никакво право да се оплаквам и оттук спокойно мога да си поема живота в ръце, защото вече имам идея как да се оправя, и е по-лесно постижимо отколкото го мислех.
Няма коментари:
Публикуване на коментар