Понякога искам да спра да съществувам. Замалко само. Само колкото да не ме боли глава. Само колкото да престана да съм толкова вглъбена в най-малките и най-незначителни неща, които ми пречат да живея свободно. Да изтрия всичко, което ми дава усещането не само, че не се справям, не само, че не живея живота, който бих искала, но и че никога не бих могла да го живея. Че имам някакъв дефект, най-общо казано. И защото няма как да спра да съществувам замалко и после щрак! да си просъществувам отново, това се замества просто от "искам да спя". Обаче такива настроения ме хващат обикновено когато няма как да заспя... Затова си представям, че спирам да съществувам. Представям си, че спя. Представям си, че това, което ме е вкарало в настроението, го няма. Опитвам се да си представя, въпреки че това не оправя нещата.
Предполагам, че просто съм уморена.
Che gente è, che vita è... E quanto ne resta...
Няма коментари:
Публикуване на коментар