И ако ми обясните защо досега не бях прослушвала The Cranberries! Освен Zombie. И освен Linger, явно, защото я пускат по радиото.
Животът ми се оправи заедно с времето. Чувствам се осми клас. Как беше, 'всичко става по-хубаво с всеки изминал ден'? Да го обърнем на 'Днес е най-хубавият ден в живота ми. Само до утре, разбира се.'
И защото тетрадката по философия ми е подръка:
Това е животът.
Тези хора.
Това време.
Тези поляни.
Тази музика.
Този град.
Китайските ресторанти.
Чайните.
Трамваите.
Театрите.
Тези вечери.
Тези разговори.
Тези ние.
Запомнете ме.
Запомнете ни.
Аз не забравям.
Тази година.
Всичко това.
Обичам ви.
От най-сакатите (но най-искрените) неща, които някога съм писала. Това дори не претендира да е нещо. Не претендира да е нищо освен поредния опит да изпиша щастието. Mission impossible, press any key to continue...
А сряда сутрин в часа по информатика съм също толкова щастлива колкото последните няколко дена.
Аз казах ли, че март ще бъде хубав? Е, всъщност ако ще издребняваме, казах, че не може да бъде скапан. Всъщност това е от най-прекрасните периоди, всяка година.
И лято не искам. И ваканции не искам. Дори събота и неделя не искам. Искам времето да се задържи така. Искам да си купя Villette. Искам след малко да си напиша параграфа по английски, който беше за вчера. Искам да ви повтарям, че в момента сте най-хубавото нещо в живота ми. No day but today (:
Няма коментари:
Публикуване на коментар